Икономика

Икономика

Синя България е за ограничаване на ролята на държавата в търговския оборот. Държавата не трябва да бъде търговец и голям инвеститор, а само регулатор и гарант на правата и свободите на гражданите.

Повече държава в икономиката значи повече дефицити, повече дългове, по-високи данъци, по-висока инфлация, по-голяма корупция, по-малко частни инвестиции, по-нисък икономически растеж и по-ниски доходи за хората. По-малко държава в икономиката значи натрупване на фискален резерв, по-ниски дългове, по-ниски данъци, по-ниска инфлация, убиване на голямата корупция, повече частни инвестиции, по-висок икономически растеж и по-високи доходи за хората.

Синя България е за засилване на държавата в нейните основни сфери на отговорност. Когато държавата излезе от ролята си на търговец и инвеститор, ще има достатъчно пари за финансиране на истински важните й задължения:

  • гарантиране на отбраната и националната сигурност;
  • благоустройство на територията;
  • гарантиране на масов достъп до качествено образование и здравеопазване;
  • гарантиране на достойно съществуване и подкрепа на крайно нуждаещи се граждани;
  • гарантиране на правата и свободите на гражданите чрез ефективно и справедливо правораздаване.
  • гарантиране на чиста и здравословна околна среда и опазена природа.

Ние не предлагаме намаляване на социалната роля на държавата, а точно обратното – цялостно преформатиране на сегашните неефективни и разхитителни псевдосоциални политики. Синя България е против ценовото субсидиране и ценовия контрол. Масовото субсидиране на цени води до субсидиране на най-големите ползватели, които са и най-богатите, с парите на бедните. Това задълбочава социалното неравенство. Ние предлагаме конкретни програми на бедни граждани, които са дефинирани като такива по обективни критерии в сферата на хранителните стоки, енергийното потребление, детското образование, здравеопазването и транспорта. 

Чрез драстичното намаляване на ролята на държавата в икономиката ще се случи и истинската борба с голямата корупция, защото голямата корупция идва от голямото харчене на държавни пари през поръчки за строителство и поддръжка, и през държавните фирми. Корупцията не се бори с празни думи и със създаването на поредната безсмислена комисия, а с рязко преформатиране и ограничаване на ролята на държавата в икономиката.Публичните пари трябва да се инвестират основно в човешки ресурси, а не в асфалт и в държавен бизнес. Най-успешните бизнеси в България най-накрая ще станат тези, които са най-конкурентни и най-иновативни, а не най-близките до властта. А икономическата нормалност бързо ще доведе до политическа нормалност, след като няма да ги има стотиците милиони и милиарди левове отклонявани държавни средства, които се ползват за пазаруване на политици, магистрати и медии.

  1. Извеждане на държавата от ролята на търговец 

  1. Привличане на стратегически инвеститори за дружествата, контролирани изцяло от държава. Това ще привлече големи чужди инвеститори, ще задълбочи интеграцията на страната в световните пазари, ще подобри конкурентоспособността и експортния потенциал на икономиката ни. Потенциалните купувачи ще могат да бъдат само компании, водещи в своите сфери на дейност в международен мащаб, с големи финансови възможности, които да могат да гарантират успешното развитие на тези компании в средносрочен план. Това ще спре разхищенията, кражбите и политическата корупция, минаващи през балансите на  големите държавни дружества и ще гарантира дългосрочната им стабилност и развитие като конкурентноспособни компании на пазарен принцип. В средносрочен план това ще доведе до повече стойност за всички, чрез по-големи данъчни постъпления, по-добра заетост и по-високи възнаграждения за работещите в тези компании. И всичко това без ангажименти за харчене от общите ни пари.
  2. Предлагане на значителни части от капитала от държавни фирми на борсата. Държавата ще предложи дялове между 35% и 100% от капитала на някои от държавните дружества на Българска фондова борса. Това ще гарантира професионализъм в управлението им, участието на независими директори, контрол от страна на миноритарните акционери, прозрачност в работата и стриктна текуща публична отчетност, силно ограничаване на политическата намеса в работата и по-добри финансови резултати за всички. Когато на фондовата борса бъдат предложени миноритарни дялове от държавни компании, в които държавата иска да запази контролен дял, държавата публично обявява какъв е стратегическия обществен интерес, който налага запазване на държавния контрол върху тези дружества. Това ще е силен импулс за развитие на капиталовия пазар в страната. 
  3. Затваряне на паразитни държавни търговски структури. Ще настояваме за затваряне на следните държавни търговски структури, които се ползват основно като фирми-касички за разпределяне на пари към близки до властта хора и за приютяване на партийна бюрокрация: Държавна консолидационна компания, Автомагистрали, Транспортно строителство и възстановяване, Съобщително строителство и възстановяване, Български енергиен холдинг, Български ВиК холдинг. Това ще спести милиони левови годишно от издръжка на държавна корпоративна бюрокрация и стотици милиони от непрозрачно харчене на пари през, контролираните от тях държавни фирми и активи. 
  4. Ограничаването на директния контрол на държавата в търговски дружества е основен фактор за намаляване на голямата корупция. Освен това, когато държавата е директен участник на пазара като търговец в някой сектор, това има възпиращ и охлаждащ ефект за частните инвестиции там. Без частни инвестиции качеството и количеството на услугите или продуктите в този сектор постепенно се влошават и икономическата активност замира. Всяка година от държавните дружества се източват стотици милиони към близки до властта хора. Без привличане на частни инвеститори в тях това няма да спре. Смяната на едни директори с други не е борба с корупцията и просто сменя кръга на облагодетелстваните.

  1. Изваждане на държавата от ролята на крупен инвеститор и възложител на големи инфраструктурни проекти

  1. Прекратяване на настоящия модел на финансиране на големи инфраструктурни обекти през данъците ни.
  2. Замяната на тази порочна политика с модел за изграждането на големите инфраструктурни проекти с частни капитали на концесия. 
  3. Ликвидиране на основния източник за голямата политическа корупция.

Изграждането на модерна инфраструктура от частни инвеститори означава привличането на много милиарди евро чужди капитали в българската икономика. С продължаващото харчене на милиарди държавни пари за магистрали накрая няма да имаме нито пари, нито магистрали. Концесионното инвестиране в публична инфраструктура ще позволи да се появи най-накрая модерна инфраструктура в България. В момента страната няма финансовите ресурси да стартира строителството на всички магистрали, скоростни ЖП линии, тунели, мостове, пречиствателни станции, модернизацията на пристанища и други съоръжения, Но големи международни инвеститори за всички тези проекти има. Тези проекти могат да започнат да се изпълняват веднага паралелно на концесионен принцип, а не в рамките на едно поколение. Освен това качеството на инфраструктурата и използваните технологии ще са на европейско, а не на балканско ниво. Разходите за поддръжка също ще са за сметка на концесионерите, а не на държавния бюджет. Така ще бъдат привлечени бързо милиарди евро преки чужди инвестиции, които ще дадат мощен импулс за растеж на икономиката ни. Строителството ще завършва бързо и няма да се случва на „етапи“ и „отсечки“, започващи от никъде и свършващи никъде, защото частните инвеститори ще са заинтересовани да въведат обектите в експлоатация по най-бързия начин. А наличието на модерна транспортна инфраструктура е много важна предпоставка за привличане на мащабни чужди производствени инвестиции. Без добра инфраструктура България няма да може да привлече такива проекти.

Спирането на милиардите нагласени обществени поръчки и ин-хаус схеми за строителство и ремонти ще е най-големият и единственият истински удар върху голямата политическа корупция в страната. 

  1. Бюджетна политика 

  1. Дългове и дефицити

Синя България е за нисък държавен дълг, който е предпоставка за висок кредитен рейтинг, дългосрочна фискална стабилност и атрактивност на държавата пред чужди инвеститори. В средносрочен план България трябва да има значителен по размер фискален резерв, с който могат да се посрещат непредвидени стратегически предизвикателства като войни, миграционни кризи, природни бедствия, пандемии и други подобни. 

Синя България е за балансиран държавен бюджет, който не предизвиква инфлационен натиск и прогресивно задлъжняване. Инфлацията е данъкът върху най-бедните и засилва социалното неравенство. Държавният бюджет трябва да се раздели на две части – за оперативни разходи и за капиталови разходи. Всяка част трябва да има свой баланс, одобрен от Народното събрание и дефицитът й няма да може да се покрива от другата част. Ние сме за балансирана бюджетна политика и за ограничена роля на държавата, която ще позволи намаляване на данъците в рамките на един мандат.

  1. Данъчна политика.

Синя България е за намаляване на данъците в рамките на един мандат, в резултат на отдръпване на държавата от несвойствените й роли на търговец и инвеститор. Ние сме за запазване на плоския данък и единна ставка за данък добавена стойност, без изключение. Това води до ниски разходи за събиране на данъците, стимулиране на инвестиционната активност и изсветляване на икономиката. Усилията на държавата трябва да се насочат към разширяване на данъчната база и изваждане на светло на обороти в специфични сектори като строителството и търговия с имоти, земеделие и някои услуги. 

Прилагането на дясната икономическа програма на Синя България в нейната цялост ще доведе до възможността за намаляване на:

  • ДДС от 20% на 19% през 2026 г. и от 19% на 18% в рамките на целия четиригодишен управленски мандат. 
  • Намаляване на плоския корпоративен и подоходен данък от 10% на 9% в рамките на четиригодишния управленски мандат. 

  1. Икономически растеж и растеж на доходите

  1. Връзката между доходите и икономическия растеж. Реалните доходи на хората растат устойчиво, когато има растеж на брутния вътрешен продукт, двигател на което са инвестициите на частният сектор, а не държавните разходи за заплати и пенсии. За да растем изпреварващо и да постигнем средноевропейски показатели за БВП на глава от населението и за доходи, българската икономика трябва да подобри производителността на труда и да се преориентира към сектори с висока принадена стойност и експортен потенциал. Това се постига единствено чрез огромни инвестиции в нови технологии и в човешки ресурси, за което в момента страната няма достатъчно собствени капиталови ресурси. Следователно България трябва бързо да привлече огромни по размер спрямо БВП чужди инвестиции и да стимулира увеличаването на инвестиционната активност на местните компании.
  2. Привличане на чуждестранни инвестиции. Основните фактори за привличане на сериозни чуждестранни инвестиции са:
    • Концесионни процедури за изграждане и поддръжка на публична инфраструктура (магистрали, жп линии, пристанища, летища, мостове, тунели) с частни капитали. Това би привлякло милиарди евро преки чужди инвестиции;
    • Продажби на големите държавни дружества на стратегически купувачи или през борсата. Това би привлякло също огромни чужди инвестиции и би развило капиталовия пазар като важна, алтернативна на банковите заеми система за финансиране в икономиката;
    • Провеждане на предсказуема фискална политика с балансирани бюджети и ниски данъци. Това ще гарантира по-нисък политически риск и по-висок инвестиционен рейтинг на страната;
    • Незабавното завършване на европейската интеграция на България чрез членство в Еврозоната и Шенген. Това е важно условие за приемане на страната като част от „развития свят“ и добро място за правене на бизнес.
  3. Стимулиране на инвестиции от местни компании. Инвестициите на местните компании трябва да се подпомогнат с гаранционни фондове, чрез които държавата гарантира инвестиционни заеми от банковия сектор (до определен процент от главницата) към дружества, развиващи се в определени сектори с висока принадена стойност и с експортен потенциал. Държавната Българска банка за развитие трябва да се преформатира от банка в такъв гаранционен фонд и най-накрая да започне да изпълнява ролята си. Държавата може да създаде инвестиционен фонд за съфинансиране на частни инвестиционни фондове, които инвестират в малки и средни компании в ранен етап на развитие.
  4. Развитие на капиталовия пазар. Развитието на капиталовия пазар, като основен източник на финансиране, е важен фактор за повишаване на конкурентността на местния частен сектор. През борсата могат да бъдат привлечени и най-бързо значителни по размер чужди капитали в българските фирми. Лесният достъп до капиталово финансиране осигурява като следствие по-добър достъп до заемно финансиране, защото се подобрява балансовото съотношение между двете. А без лесен достъп до финансиране – и капиталово и заемно – няма големи инвестиции и динамичен растеж. Импулс за развитието на българския капиталов пазар ще бъде качването на големи държавни компании на борсата – с дялове между 35% и 100% от капитала. Това ще сложи България на картата на глобалните финансови пазари и ще предизвика интереса на големи чужди институционални инвеститори. Приватизацията на държавните дялове в Българска Фондова Борса и Централен Депозитар на първокласни международни оператори на финансова инфраструктура ще помогне за по-добрата интеграция на българския пазар в международните капиталови потоци. Ще предложим законови промени, които да насърчават инвестициите в акции на местни публични компании от местни лица – както непрофесионални, така и институционални инвеститори, което ще увеличи ликвидността и привлекателността на българския пазар. Ще предложим законови промени, стимулиращи създаването и използването на различни фондови схеми за колективно инвестиране, които да превърнат България в хъб за фондовата индустрия от регионален и в перспектива от европейски мащаб.
  5. Осигуряване на необходимите човешки ресурси. Основно предизвикателство пред българската икономика е липсата на достатъчно като количество и като квалификация работна ръка. В България има региони с висока безработица и ниски доходи, и такива с недостиг на работна ръка. Това изисква различни подходи. 
    • От една страна, предлагаме да създадем програми за привличане на хора в работоспособна възраст от български произход от Северна Македония, Сърбия, Молдова и Украйна. Държавата може да създаде програми за субсидирана заетост на такива лица в частния сектор – за да могат те бързо да намерят работа, да се адаптират и да станат част от пазара на труда у нас. Програмите може да са диференцирани и приоритетно насочени към специалности, от които имаме най-голяма нужда.
    • От друга страна, в регионите със слаба икономическа активност държавата трябва да създаде целеви програми за субсидиране на новонаети лица в частния сектор (като поема определен брой заплати при изпълнение на определени условия, например) и да създаде програми за гарантиране на инвестиционни кредити при създаване на нови бизнеси и производства в такива изостанали райони, особено за малки и средни фирми. Държавата трябва да вдигне нивото на благоустройство и качеството на градската среда в изостаналите райони. Ако това не може да стане с частни инвестиции на концесия, там трябва да се насочат основните капиталови програми на държавния бюджет.