За Синя България политиките в областта на културата са реален приоритет.
Досегашните „победители“ на избори използват постиженията на българската култура за собствените си пропагандни цели, пишат програми, които от не се осъществяват, но си приписват чужди заслуги.
Синя България казва друго – има смисъл да се направят първоначално няколко важни практични стъпки в тази сложно управляема материя и среда, след което да се надгражда.
Убедени сме също, че българската култура е неотменима част от европейската култура още от древността. За Средновековието, когато Златният век на Симеон Велики ни прави съизмерими със самата Византия , в западните учебници по история се говори за „Bulgarian empire“, „българска империя“.
Новият краен либерализъм обаче ни изправи пред нови реалности.
Когато говорим за култура, ние от Синя България разбираме възход на националната култура, за който съответно предлагаме няколко прости и лесно изпълними мерки.
Имаме политическата воля за тях.
Тук е мястото да напомним, че Синя България решително се противопоставя на мултикултурализма – онази поредна ляво-либерална лудост, в която националните култури биват принуждавани да се размесват с други спрямо дневния ред на неколцина чиновници в Европейския съюз.
Ние сме винаги „за“ Европа, но не желаем концепцията за малцинствените култури да вземе връх над нашата национална, православна и завещана от големите ни имена от Възраждането и Третата българска държава.
Вярваме, че културата и образованието са основата, върху която стъпват всички други видове политики с оглед бъдещето и констатираме, че българската култура твърде дълго страда от неизпълнени политически обещания. Вярваме също, че културата лесно може да се превърне в лице на България не само в Европа, но и в останалия свят.
За целта предлагаме пакет от 10 основни мерки, които ревностно ще защитаваме, защото го дължим на нашите сънародници.
- Българската културна идентичност
Основната цел е приемане на национална стратегия за развитие на културата.
Стъпки за постигане на тази цел:
– Организиране на кръгла маса, а след това и работна гражданска група по ключовите въпроси, свързани с културата, с участието на част от най-изявените наши специалисти, културни мениджъри и дейци от различните културни сегменти.
– Изследване и прилагане на опита в областта на други европейски държави, които са пример за национална културна политика, като Франция, Полша и дриги.
– Приемане от Парламента на „Национална стратегия за развитие на културата“ с гарантирано финансиране за изпълнение на заложените цели.
- Ролята на държавата
Като единствените в сегашното политическо пространство, които държат на десни политики, в множество случаи ние сме за ограничаване на ролята на държавата и регулационните й практики. Но специално в областта на културата си даваме сметка, че няма как българската култура да се издържа единствено от частната инициатива, затова ще изискаме повишаване на процента от бюджета за култура. В момента реално е около 0,4%, ние ще се борим за поне 1% с тенденция в следващите парламенти да се увеличи.
- Ролята на меценатството
Предлагаме комплект от данъчни и законодателни облекчителни мерки, които да „поканят“ бизнеса да инвестира в културни проекти. Ще отидем и една крачка по-далеч – за всички е ясно, че в България има „сив бизнес-сектор“, но ако този „сектор“ инвестира в култура, става спомоществовател на базисни ценности. Това са реалностите.
- Културният туризъм с марка „България“
Тук също предлагаме кръгла маса и евентуална работна група от едни от най-добрите рекламисти и комуникационни специалисти, която да превърне България в истинска културна дестинация.
Насочване на целеви средства от бюджета за това
- Културните мениджъри
Синя България като единствената реално дясна формация, не просто приветства частното предприемачество в областта на културата, но и го възприема като част от нейната същност. Затова ще предложим серия от мерки за насърчаването му.
6. Справедливо разпределение на бюджета за култура
– Знаем, че всяка културна гилдия дърпа прокъсаното одеяло на държавния бюджет за култура към себе си. Затова предлагаме експертна оценка на риска при разпределянето на бюджета за култура.
– Насърчаване на културния и оценъчен, а не на всяка цена пазарен принцип – чрез експертна оценка и демократично допитване до самия обществен и граждански съвет на културни дейци
– Равна представителност в УС на Националния Фонд „Култура“ на отделните културни гилдии
– Приоритет върху държавното финансиране на младежки проекти – така влагаме парите от държавния бюджет и в бъдещето, не само в настоящето.
– Учредяване на държавни парични награди в отделните сегменти
– Финализиране на регистъра на независимия културен сектор
7. Дигитализация
– ще работим в две посоки – дигитализация на културното наследство и в програми за създаване на културно съдържание в социалните мрежи, за разбираемо представяне на българското културно наследство на младежка аудитория.
– Въвеждане на „Младежки културен паспорт“ – програми за свободен достъп и общуване на млади хора със сценични изкуства, музеи и други.
– насърчаване на културни практики в самодейността, включително и чрез читалищната система, чрез създаване на специална апликация
8. Работа с културните български общности в чужбина
– комуникационна и медийна помощ за големите точки на българска диаспора (Чикаго, Лондон, Германия за осъществяването на културни проекти
– варианти за финансиране на състави за български народни танци
– държавно финансирана програма за различни активности зад граница като поетически и белетристични четения и мини-фестивали на българската култура
9. Инвестиция в социални медии
– Програма за българска културна инвестиция в социалните мрежи
– Акцент върху съвременните културни постижения
– Кампании в помощ на хуманитарното образование
10. Опазване на културното наследство и традициите
– Вдигане на бюджета на Националния институт за недвижимо културно наследство, след експертна оценка
– Реставрация и модернизация на сградния фонд
– Реорганизация на Министерството на културата с цел оптимизиране на работата му
– Финансова програма за насърчаване на публично-частното партньорство в опазването на културното наследство.