Образование

Образование

Синя България се обявява за промяна на цялостната философия в сферата на образованието в България. Убедени сме, че липсата на качествено образование лишава човек от възможността да упражнява редица други свои права, прави го непълноценен участник в обществените отношения и го ощетява по отношение на възможностите за развитие. 

Осигуряването на достъп до качествено образование е категоричен държавен ангажимент.

  1. Нашата цел в областта на училищното образование е да повишим образователните стандарти и да създадем образователна система, която е източник на национална гордост и увереност. Всички предвидени мерки са координирани и целят постигането на тази мисия.

 1. Промяна на учебното съдържание

Нуждаем се от промяна на учебното съдържание. Децата и младежите трябва да имат достъп до истината за българската история и култура, която да преодолее идеологическата интерпретация, наследена от миналото и да възпитава в чувство на патриотизъм. Ние няма от какво да се срамуваме. Нужно е да учим децата да общуват, да решават житейски въпроси и как да посрещат кризисни ситуации. Нуждаем се от промяна на учебното съдържание, отчитаща промяната на живота, но без да разрушаваме, а да надграждаме.

Всяка една учебна програма трябва да е: 

  • Автентична – да се основава на националните ценности и култура, както и да съответства на стратегическите цели и принципи.
  • Базирана на доказателства – да се основава на най-добрите практики, както и на солидни изследвания.
  • Амбициозна – да залага високи очаквания и да не поставя изкуствени ограничения пред възможностите,  постиженията и предизвикателствата за всяко отделно дете. 
  • Съобразена с изискванията на трудовия пазар, което означава да развива компетентности, които ще позволят на младите хора да се справят уверено с предизвикателствата на бъдещия си живот.
  • Управляема – да дава възможност за отчитане резултатите на базата на подходящи мерки за оценяване и отчетност.

Въвеждане на адекватна дефиниция и методика за оценка на качеството на образованието, което да бъде измервано по ясни критерии, съотносими със световни измервателни скали е другият основен приоритет в тази област.

2. Връщане на училището към основните му задачи

Прекратяване на либералните експерименти в българското училище, което стана арена на сблъсъци на идеологически доктрини от една страна и родителска апатия и свръхнамеса от друга.

Връщане на училището към основните му задачи – предаване на знание на учениците съгласно образователните стандарти,  възпитание в ценности и подпомагане на процесите на социализация в рамките на училищната среда.  Училището и учителите трябва да бъдат освободени от всякакви други неприсъщи функции.

3. Възстановяване и защита на авторитета на учителя

Държавата чрез нормативната си база ще гарантира, че в рамките на учебния процес единственият авторитет е учителя. Отговорността за методиката на преподаване и оценяване се делегира изцяло на ръководството на училището и педагогическия състав. При трайно несправяне с учебния процес и системни проблеми с дисциплина на даден ученик, педагогическият състав ще има право да санкционира, в т.ч. да отстрани дадения ученик от училище, без това да води в промяна на финансирането или възнаграждението на учителя. 

  1. В сферата на висшето образование държавата ще насочи своите усилия към рационализиране на структурата на българското висше образование – тя все повече се доближава до потребностите на пазара на труда.

1. Спиране на безконтролното разрастване на университетите и преминаване към тяхното oкрупняване  

В Република България към настоящия момент функционират 52 висши училища, от тях над 30 са държавни. Предвид броя на населението, възрастовата структура и демографската динамика, е необходимо окрупняване на университетите. Това може да се постигне чрез подобряване на контрола при акредитациите, а също и посредством ефективни механизми за финансиране.

Много от висшите училища в България, създадени като институти (икономически, технически и пр.), в последните десетилетия учредиха специалности, за които нямат нито научен, нито преподавателски ресурс. Необходимо е закриване на специалности и направления, за които университетите нямат нито традициите, нито академичния ресурс (качествен преподавателски състав) да развиват. 

2. Диференцирано финансиране на висшите училища, като се обръща по-голямо внимание на рейтингите – качеството на преподаване и оценяване, реализацията на студентите, качеството и количеството на научната продукция. Диференцираният подход при финансирането ще създаде конкурентна среда между университетите. Тези от тях, които произвеждат качествен продукт (като подготовка на кадри и научна дейност) и които обучават студенти по специалности, които са изключително важни и кадрите им дефицитни за страната, ще бъдат бонифицирани. Останалите ще бъдат стимулирани да оптимизират програмите си (т.е. да се откажат от развиване на специалности и направления, за които нямат академичен ресурс). 

Към момента начинът на финансиране „на калпак“ принуждава университетите да занижават критериите при изпитванията, за да не загубят финансиране. В резултат, в повечето университети и специалности студентите завършват безметежно, а зад дипломите им не стои необходимият за дадената професия набор от знания, умения и компетенции. Това трябва да се промени, ако на висшето училище се отпусне цялата сума, предвидена за пълното обучение на даден студент, без значение дали той ще успее да завърши съответната степен (бакалавър, магистър) или ще прекъсне преждевременно (поради невзети изпити). 

3. Диференцирано отношение към различните направления

При бизнес ориентираните специалност е напълно възможно държавата да ограничи финансирането, тъй като те могат да се развиват в напълно пазарна среда. Към останалите – социални науки, медицина, хуманитаристика, подготовка на учители и някои инженерни специалности – е нужна по-значима държавна подкрепа. Те не могат да съществуват в напълно пазарна среда, а същевременно са не по-малко важни за обществото от бизнес ориентираните направления. 

4. Увеличаване на средствата за наука и развойна дейност (НИРД). 

Към 2021 г. България е на едно от последните места в ЕС по дял от БВП за НИРД – едва 0,81% от БВП при средно 2,25% за ЕС и над 3% в Германия, Австрия и Белгия. Устойчив и по-бърз икономически растеж може да се постигне само чрез т.нар. икономика на знанието, а това непременно изисква науката и висшето образование да са сред водещите приоритети на държавата, което от своя страна означава България да заеме челните (а не последните) места по средства за НИРД като дял от БВП. Това може да стане чрез увеличаване на държавните субсидии за университетите и БАН и чрез насърчаване на бизнеса на инвестира в НИРД чрез данъчни облекчения и други механизми. 

Единствено изпълнението на мерките, разписани в икономическата част на програмата ни, може да доведе до растеж на икономиката, който да гарантира тези нива на финансиране на науката и образованието в България.

5. Промени в регулациите, регламентиращи израстването на академичния състав. 

Към момента регулациите наблягат на количествените индикатори (брой публикации, участия в проекти и пр.). Допуска се обаче при защити на дисертационни и хабилитационни трудове научните журита да се запълват с учени, чиято научна експертиза е далеч от направлението, в рамките на което се защитава докторат, хабилитация или професура. Необходими са  законови промени, които да ограничат подобни порочни практики. Така ще се лимитира и „свръхпроизводството“ на доктори, доценти и професори в направления меко казано нетипични за много от висшите училища.