Здравеопазване

Здравеопазване

За Синя България  здравето не е просто ценност сама за себе си – то е и фактор за растеж. И само население в добро здраве може да развие напълно своя икономически потенциал. Затова грижата за общественото здраве, като актив и източник на икономическа и социална стабилност, трябва да е същностен и неотменен ангажимент на държавата.

Отказът на държавата през последните години да изпълнява тази си същностна роля превърна огромни територии от страната в „медицински пустини“, в които десетки хиляди български граждани нямат адекватен достъп до личен лекар и специалист. Системата за спешна медицинска помощ е в колапс, а времето за чакане на линейка дори за най-критичните състояния често се измерва не в минути, а в часове. В държавата с най-много болници и болнични легла на глава от населението, общинските и областните болници затварят врати, принуждавайки болните да търсят специализирана помощ далеч от мястото, където живеят. Грижата за пациентите е фрагментирана, а медицинският персонал се стопява.

Резултатът от това е, че ние, българите, боледуваме повече, живеем по-дълго с болестта и умираме по-рано в сравнение със своите европейски съграждани. 

В същото време публичните разходи за здравеопазване са се увеличили над 3 пъти през последните 10 години, без това да доведе нито до значимо подобрение в показателите за обществено здраве, нито до намаляване на доплащането и личните разходи за здраве на българските семейства, които са най-големите в ЕС.

Затова Синя България е за:

  • връщане на държавата към нейните отговорности да гарантира равнопоставен достъп до базови здравни услуги на всеки български гражданин, независимо от мястото, което живее. 
  • насърчаване на частната инициатива и инвестиции в здравния сектор само там, където публичния сектор не е в състояние да отговори на здравните нужди на хората и да гарантира достъпността и своевременността на медицинските услуги.
  • законово регламентирани равни права, но и равни отговорности и задължения за изпълнение на държавната здравна политика на всички субекти в здравната система, ползващи публични средства за здраве, независимо от формата им на собственост.

Приоритетите на Синя България в сектора на здравеопазването са:

  1. Осигуряване на всеобхватна грижа за детското здраве

Грижите за децата от момента на тяхното зачеване, поставят основите на човешкото здраве и формират здравното поведение на всеки индивид, респективно на цялото общество. Те са инвестиция в бъдещите поколения и в просперитета на държавата. 

Затова безусловен държавен ангажимент е създаването на условия, осигуряващи на всяко дете най-здравословния старт в живота още от раждането и възможности да поддържа доброто здраве през целия си жизнен път. 

В Синя България знаем, че това не може да бъде постигнато само с изграждането на една единствена детска болница. Нужно е цялостно трансформиране на съществуващата разпокъсана система за детско здравеопазване в интегрирана национална мрежа от структури и услуги, в центъра на която са децата и семействата. Това означава гарантиран достъп и ясен път на всяко дете до качествени и комплексни грижи – от личния лекар и педиатъра в извънболничната помощ до всички нива на болничната помощ и последващи медико-социални грижи в общността.

  1. Своевременна и качествена спешна медицинска помощ. 

Държавата се ангажира да осигури и поддържа необходимата струкрура и организация, гарантираща на всеки български гражданин на достъп до своевременна и качествена спешна медицинска помощ при животозастрашаващи състояния, инциденти и бедствия в рамките на „златния час“ от настъпване на спешното състояние. За целта ще бъде осигурен целеви ресурс от държавния бюджет за:

  • изграждане и поддържане на необходимата инфраструктура на 237 филиали и отделения за спешна медицинска помощ
  • осигуряване на 800 мобилни транспортни средства с пълно медицинско оборудване, които се обновяват на всеки 5 години;
  • създаване на мотивиращи условия за работа и кариерно развитие на медицински и парамедицински специалисти в 800 мобилни и стационарни спешни екипи; 
  • обучение на медицински и парамедицински специалисти.

  1. Ефективно покритие на всички райони в страната с общопрактикуващи лекари.  

Осигуряване на всеки български гражданин, независимо дали живее в град или село, на достъп до доверен лекар, който да го лекува, наблюдава и при нужда да го насочи към специалист, болница, рехабилитационен център и други.

Това ще се реализира чрез приемане на Национална програма за подкрепа на първичната медицинска помощ, която да осигурява средства за допълнително стимулиране на общопрактикуващи лекари и специалисти по здравни грижи да  разкриват практики в населени места, в които няма такива или съществуващите са недостатъчни.

 За целта ще бъде осигурен целеви ресурс от държавния бюджет от 55 млн. лв.годишно – 25 000 лв. целева субсидия за общопрактикуващ лекар  и 12 000 лв. за специалист по здравни грижи. Тази мярка ще се надгради с планираните средства по Плана за възстановяване и устойчивост и другите европейски програми за покрепа на първичната медицинска помощ, в т.ч. за развитие на самостоятелни сестрински практики с приоритет върху предоставянето на грижи за деца, бременни, хора с хронични заболявания и увреждания, както и възрастни хора.

  1. Достъпна, ефективна и балансирана болнична помощ, включваща достатъчно на брой, добре оборудвани и равномерно разпределени на територията на страната болници, предлагащи качествени и комплексни грижи, независимо от тяхната форма на собственост.

Основен ангажимент на държавата в системата на болничната помощ е да създаде условия и механизми за преодоляване на териториалните и структурни дисбаланси, водещи до свръхпредлагане на болнични услуги в големите градове и  затруднен  достъп до болнична помощ в определени региони.

За целта държавата определя потребностите от конкретните болнични услуги, които да бъдат осигурени на населението на областно, регионално и национално ниво чрез задължителна Национална здравна карта и реализира мерки за преодоляване на установените дефицити и дисбаланси:

  • Там, където съществуващата болнична мрежа не може да задоволи определените потребности, държавата създава прозрачни механизми, включително съинвестиране и финансови стимули, за привличане на частни инвестиции при категоричен ангажимент за изпълнение на дейностите с установен недостиг.
  • Там, където отсъствието на държавна здравна политика в последните години доведе до обективен излишък на болнични структури, техният брой се редуцира през селективен подбор за достъп до публичен ресурс, който ще се ползва само от лечебните заведения, които предоставят най-качествени и комплексни грижи.
  • Болниците ще бъдат задължени да осигурят „комплексност“ при предоставяне на здравните услуги, с акцент върху на социално значимите заболявания. Това включва ясен път на пациента и бърз достъп, по възможност „под един покрив“, до всички необходими услуги – диагностика, интердисциплинарно лечение и последващо наблюдение и грижи.
  • Съществуващите болници, които не отговарят на изискванията за качество и комплексност на услугата, се стимулират и подкрепят да се преобразуват в лечебни заведения, развиващи липсващи в момента здравни услуги в областта на продължителното лечение и рехабилитация на пациенти след тежко боледуване, палиативни грижи за онкологично болни, медико-социални грижи за възрастни хора и други.

Резултатът от това ще бъде, че всяка болница, независимо от формата на собственост, желаеща да ползва нашите пари за здраве, ще предоставя здравни  услуги на пациента, там където му е нужно и колкото му е нужно. Тези, които не предоставят това, избират пациенти не според нуждите им, а според своя бизнес план и не предоставят качество на услугата си, ще бъдат извадени от възможността да ползват средствата ни от здравни вноски. 

  1. Осигуряване на нужните хора в системата на здравеопазване

Основен приоритет на държавната политика ще бъде справянето с кадровия дефицит в системата на здравеопазването чрез качествено медицинско образование, улеснена специализация, повишени доходи и престиж на професията.

На фона на общият недостиг на кадри, основен проблем се явява липсата на медицински сестри и други специалисти по здравни грижи. 

Синя България ще изисква незабавно приемане на медицински стандарт по здравни грижи и държавна политика за нормативно регламентиране и финансиране чрез НЗОК на дейността на самостоятелните практики на медицински сестри.

За осъществяването на тези приоритети предлагаме Национален план за развитие на човешките ресурси в системата на здравеопазването за 10 годишен период с ясна финансова рамка и конкретни законови отговорности за изпълнението му.

  1. Прозрачност, обоснованост и ефективност на всеки похарчен лев от публичния ресурс за здравеопазване.

Синя България е за регламентиране на ясна политическа отговорност за контрола върху действията на НЗОК по разходване на средствата от здравноосигурителни плащания, промяна на механизмите за финансиране на медицинските дейности, базирани на реално остойностяване на извършените разходи, в т.ч. регламентиране на „цена на труда“ и въвеждане национална система за оценка на удовлетвореността на пациентите.