Синя България ще работи за:
- Осигуряване на продоволствената сигурност на българския народ, като част от европейската сигурност
- Конкурентно и развито селско стопанство, съответстващо на европейския модел, основано на професионално земеделие и семейни ферми, при използване на иновации и нови технологии за осигуряване на пълноценно изхранване на населението и опазване на околната среда
- Намаляване на бюрократичната тежест при предоставяне на средства за селските стопани -достъпност и справедливост при усвояване на средства от Европейския съюз.
- Финансови стимули за начинаещи и млади фермери – осигуряване на приемственост между поколенията селски стопани и продължаване на традициите.
- Развитие на научните изследвания и иновациите в селското стопанство
- Намиране на разумен баланс между намаляване на негативното въздействие върху околната среда, при увеличаване на селскостопанското производство
- Ограничаване на внос от страни, извън ЕС – засилен граничен контрол и стимулиране на националното селскостопанско производство
- Стимулиране на еко и биопроизводството и на развитието на малки ферми със сертифицирани продукти за съответната географска област
- Изграждане и достъп до напоителни съоръжения и системи при спазване на екологични норми и гарантиране на националния воден резерв
- Обвързаност на селското стопанство с инвестициите в развитие на транспортната инфраструктура в селските райони
- Стимули и проекти за развитие на селските райони, които да направят атрактивни за живот, слабо развитите райони
- Насърчаване за използване на съвременна модернизирана техника и механизация във всички сфери на селското стопанство
- Усъвършенстване на системите за борба с негативните климатични явления и пълноценно използване на новите технологии в борбата с градушки, наводнения, пожари и други.
- Създаване на стимули на стопаните и фермерите при отглеждане и грижа на определени растителни и животински видове.
- Финансово подпомагане на стопанства, ферми, организации, полагащи грижи за запазване на българската гора, като национално богатство, осигуряващо здравето на нацията.
- Въвеждане на нови мерки за адаптиране на селскостопанското производство към промените в климата – насърчаване за производство и отглеждане на нови растителни и животински видове.
- Проекти за допълнителна преработка и усвояване на храни с изтекла годност или нереализирани.
- Създаване на образователни проекти и обучителни практически програми с деца и ученици за селскостопанско възпитание и закрила на природата, биовидовете и растителността.
- Засилване на административния и професионален капацитет на служителите на БАКХ.
Земеделие и развитие на селата и селските райони – земеделието отива далеч отвъд чистата икономика в тези райони и трябва да бъде обект на комплексна политика.
В модерните страни, подпомагането на земеделието цели не само икономическото оцеляване на стопанствата в селските райони и осигуряване на продоволствието, но и развитие и подобряване на средата за живот в селата.
Икономическият просперитет в българските села е единственият начин за запазване и дори завръщане на хората там. Успешното земеделско производство трябва да върви заедно с подобряването на инфраструктурата, здравеопазването, образованието, културната и жизнената среда на село и в това е смисълът от влагането на обществен ресурс в програмите за подпомагане на земеделието. Само така може да бъде поддържана устойчива среда за развитие, селата да бъдат привлекателно място за живеене и бизнес активност, както е в повечето развити общества.
Днешните схеми на подпомагането не отчитат тези фактори, задълбочават съществуващата криза в селата и създават силни дисбаланси в демографско и икономическо отношение.
Земеделие и европейската политика на България – съществена част от реформите в следващия мандат на Европейския парламент и Комисията ще бъде земеделската политика. Нужен е твърд отпор на екстремните зелени политики, които след като поставиха в риск енергийната сигурност на Европа, са на път да застрашат земеделието и продоволствената сигурност в ЕС.
Прекомерните субсидирани инвестиции в соларни и ветрени паркове поставят под въпрос нормалното функциониране на земеделското производство и ползването на земеделските земи.
От друга страна, поставянето на невъзможни и необосновани цели за ограничаване на азотните емисии от земеделското производство превръщат отрасъла в нова основна мишена за зеления екстремизъм в Европа. Въпрос на време е да бъдат наложени нови строги ограничения на европейско ниво, които ще доубият и без това нестабилното българско животновъдство и нашите представители в Европейския парламент трябва да търсят подкрепа сред десните и центристки партии там за спиране на този процес.