Днес се навършват 205 години от рождението на Георги Стойков Раковски, основоположника, организатора и идеолога на българското национално-освободително движение, военния теоретик, писателя, публициста, историографа и етнографа.

Семейната среда в Котел и образованието, което получава, отрано оформят характера му на страстен родолюбец, превърнал неуморната работа за добруването на българщината в смисъл на своя живот.

Решителни стъпки в тази насока Раковски предприема след средата на ХІХ в., когато окончателно осъзнава, че Османската империя не може да бъде реформирана и радикалното освобождаване от нейното потисничество е главното условие за съхраняване, развитие и просперитет на българската нация.

Пределно ясно му е, че премахването на османското владичество може да се постигне чрез общобългарско въстание, организирано и ръководено от единен център, съгласувано с националноосвободителните борби на другите балкански народи и ползващо се с подкрепата на водещите европейски държави.

Скоро Раковски е разочарован от лицемерието и егоизма на съседните страни и безразличието на цивилизованата Европа. Това го убеждава, че за да постигне освобождението си българският народ трябва да разчита предимно на своите сили. И се обръща с пламенните слова „Нека никой не чака другите да го освободят. Нашата свобода от нас зависи!”.

Оценявайки натрупания опит от разнообразните форми на съпротива, при която българският народ векове наред е проливал кръвта си в защита на своята държавност, той достига до извода, че единственият начин за премахване на чуждото владичество е организираната в общонационален мащаб революционна борба. Защото „Мечом са българи своя свобода изгубили, мечом пак тряба да я добият!”. Именно затова отделя изключително внимание на създаването на национални въоръжени сили, като съсредоточава усилията си върху принципите на тяхното строителство и използване, което го превръща в оргинален самобитен военен теоретик – първопроходец на българската военна мисъл.

Безпределният османски деспотизъм не е единствената заплаха за съществуването и интегритета на българщината по това време. Именно на борбата с този риск, пред който е изправена държавността, е посветена огромна част от публицистичната дейност на Раковски. Той всекидневно бичува усилията на Вселенската патриаршия да отнеме правото на българите на църковна самостоятелност, противопоставя се на стремежа на съседни държави да наложат на българите чужда етническа идентичност, която несъмнено ще бъде последвана от дезинтеграция на териториалния обхват на българската нация.

Георги Раковски е личност с много измерения. Неуморимият революционер в него съседства със задълбочено трудещият се интелектуалец – писател, поет, публицист, издател на вестници и списания, изследовател на българското народно творчество. Насочвайки своя меч срещу поробителя, той същевременно не се уморява да повтаря непрестанно, че „човек без учение и наука е мъртъв”. С което издига образованието и просвещението като съществени фактори за консолидация на българската държавност и императивни предпоставки за нейното всестранно духовно развитие и усъвършенстване.

До края на дните си Георги Раковски остава общопризнатият вдъхновител, идеолог, организатор и лидер на националноосвободителното движение в България.

Неговият живот, изцяло посветен на борбата усилия за съхраняване и укрепване на българската нация като предпоставка за възстановяване на независима национална държава, приключва твърде рано. Постиженията му в тази насока обаче са солидният фундамент, на който уверено стъпва следващото поколение дейци на българската национална революция.

Раковски и днес живее в душите на всички нас като баща на българската национална революция, писател и публицист. Неговият стремеж към свобода е мерило за високи човешки добродетели за всички нас!

Автор на текста – доцент д-р Стоян Николов, ръководител на Научна секция “Военноисторически изследвания” на ИПИО на ВА

ЛИНК към статията на Цвета Кирилова.