С данък “Свръхпечалба” правителството продължава терора срещу бизнеса.
Войната на правителството с частните предприемачи ще доведе до икономическа криза и обедняване на българите.
В Управленската програма на правителството пише:
„1. Гарантиране на предвидимост и устойчивост на данъчната политика чрез запазване на действащия пропорционален модел на данъчно облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица като фактор за насърчаване на инвестициите, предприемачеството и икономическата активност.“
Това се оказа поредната лъжа в една управленска програма, изпълнена със заклинания и пожелания за „светло бъдеще“. Сега правителството предлага 33% данък върху „свръхпечалбата“. Това не е просто поредното упражнение за набавяне на приходи, за да се покрият обещани на избори разходи. Това е фундаментална стъпка към отмяна на пазарната икономика, конкуренцията и свободната предприемаческа инициатива.
Това е практическа реализация на заявения от премиера Радев нов модел на икономиката. Заедно със „справедливите“ цени и тоталният терор над предприемачите, това оформя цялостна политическа доктрина, която ни връща във времената, когато не пазара, а Партията определя кой и кога може да работи и печели.
Днес това са шест икономически сектора, утре ще е всеки предприемач, който не им харесва.
Извън принципното ни разбиране, че това са вредни за икономиката политики, Синя България излага и следните конкретни мотиви против предлаганите данъчни изменения:
1. Няма такова нещо като „свръхпечалба“ – всяка печалба в законен бизнес е резултат от поемане на определно ниво на икономически риск (инвестиции). Ако колкото повече инвестиции се правят и работни места се откриват, толкова повече се облагат инвеститорите, скоро в България няма да има сериозниинвеститори.
2. Печалбата се измерва относително спрямо инвестирания капитал (възвръщаемост, или доходност) или спрямо оборотите (марж, или норма на печалба). Абсолютните стойности не значат нищо. Едно правителство би следвало да знае това. Печалбата на една фирма може да се е повишила номинално, но в същото време маржовете й и възвръщаемостта на инвестициите й (собствения капитал) да са спаднали. Да се налага допълнителен данък „свръхпечалба“при такова положение е нонсенс.
3. Прави впечатление, че ударените сектори са доминирани от големи чуждестранни инвеститори – именно типа компании, които България трябва да се стреми да привлича, ако иска да расте изпреварващо спрямо средноевропейксите норми. Това са и компаниите, чиито обороти са на светло и никога не крият данъци. Сред „лошите печалбари“ липсват приятелите на властта от сектори като строителство, туризъм, селско стопанство, енергетика, горива, транспорт – сектори, където традиционно са съсредоточени и сивите обороти.
4. Базата от която се изчислява “свръхпечалбата” противоречи на всякаква икономическа логика. За база се взима 2020г. – това е годината на пандемията, в която икономиката беше в колапс и много бизнеси не само не печелеха, а бяха пред фалит. Така извънредна година на икономически загуби участва в определянето на „нормалната“ печалба. Пандемията вече има още една характеристика – превръща се в данъчен стандарт.
5. Отказ да се отчете инфлацията за периода. Когато инфлацията е удобна, МФ я вижда. Когато не е – изчезва. В същия пакет данъчни закони Министерството на финансите обяснява, че стар данъчен праг трябва да бъде увеличен именно заради натрупаната инфлация. То признава, че номиналните стойности от миналото вече не са съпоставими с днешните. При „свръхпечалбата“ обаче това правило мистериозно изчезва. Печалба от 2020 г. се сравнява с печалба от 2027 г. и ако числото е достатъчно по-голямо, държавата казва: „свръхпечалба“. Когато инфлацията увеличава разходите, тя съществува. Когато увеличава номиналната печалба – държавата я облага. Това не е икономическа логика. Това е удобна за бюджета гимнастика. Натрупаната инфлация за периода 2020-2025 е 36%, а за същия период БВП се е увличил номинално със 75%. За 2026 г. ще има допълнително натрупана инфлация, с която ще се надхвърлят общо 40%.
6. Данъкът се плаща авансово, а не върху реално направена “свръхпечалба”. До началото на годината предприятията трябва да прогнозират колко ще спечелят през цялата 2027 г. и върху тази прогноза да започнат да правят месечни авансови плащания. Тоест, държавата казва: „Печалба още нямате и може и да нямате, но данъкът ни трябва сега.“
7. Извънредните данъци се налагат абсолютно изненадващо. Непредсказуемостта в икономическата политика е основен рисков фактор (част от политическия риск), който държи сериозните инвеститори надалеч от такива държави. С такива ходове правителството похарчва бързо трудно спечеления репутационен бонус от влизането в еврозоната.
Резултатите от прилагането на тези мерки ще са:
1. Пряк сигнал към потенциални нови инвеститори, че България е несигурно място за правене на бизнес. Държава, в която условията за бизнес зависят от популистки партийни решения и няма устойчива рамка и дълъг хоризонт, е държава, в която почтеният бизнес не инвестира.
2. Иззетият през данъци капитал фирмите ще си възстановят през повишаване на такси, лихви и цени. Цената ще я платим ние, потребителите.
3. Публичните системи ще останат същата нереформирана черна дупка, в която ще потъват нашите пари. Държавните харчове ще растат, а следващият декември ще се търси друг „богат сектор“, който да бъде ударен.
Диагнозата на времето, в което живеем, е системен отказ от смели реформаторски политики. Едно страхливо, левичарско управление се сменя от друго такова. Този порочен кръг ще продължи, докато няма силна дясна алтернатива, която знае, може и има волята да проведе нужните политики за свобода на бизнеса и икономически растеж.
Синя България е заявката за такава алтернатива.