МОЧА трябва да се демонтира. Княжеската градина е едно от най-ценните градски пространства в София, чието развитие е спряно от десетилетия. Тя е била оформена от опитни паркостроители като Люсиен Шевалас, Жул Лошо, Йосиф Фрай, Жан Моризе, Антон Краус, Йосиф Цоликофер и Йохан Келерер с ботаническа градина с редки видове цветя и растения, зоопарк, алпинеуми, детска градина и басейн, лабиринти от зеленина, театрална сцена за деца и красива сецесионова ограда от знаменития архитект Георги Фингов.
Вместо тази посока да бъде продължена, в сърцето на градината се появява един монумент-натрапник, превърнал мястото в идеологически център, който разделя обществото ни, а публичните пространства имат за цел да събират, не да разделят хората. Днес, вместо ясна визия за бъдещето на Княжеската градина, виждаме сергии, временни обекти и панаирджийска атмосфера, които не подхождат на Княжеската градина.
Длъжни сме да върнем красивия облик на градината. За целта е необходимо да се проведе архитектурен конкурс и да се избере решение, достойно за нашата европейска столица.

Вили Лилков споделя още: За похитената Княжеска градина и паметника-натрапник или за правото на поколенията да преосмислят, развиват и придават модеренсмисъл на градските пространства

До Освобождението на мястото на бъдещата Княжеска градина в София има ливада, заблатявана от водите на „Градската вада“ (Крива река). Тази река е идвала откъм ул. „Солунска“, наводнявала е блатата около Народния театър и се e вливала в Перловската река. През зимата тя замръзва и за изумление на местните шопи някои дипломати и по-първите софиянци организират музикални увеселения и пързаляне с кънки.
По идея на княз Батенберг градският градинар Карл Бетц създава там първата зеленчукова и овощна градина и построява четири павилиона за цветя, по-късно оформена като Ботаническа градина. С пристигането на княз Фердинанд градината става център за култивиране на нови растителни видове и блестящи градинари и ботаници като Люсиен Шевалас, Жул Лошо, Йосиф Фрай, Жан Моризе, Антон Краус, Йосиф Цоликофер и Йохан Келерер я развиват и създавапървия алпинеум с няколко хиляди редки видове.
От 1891 г. със средства на княза в градината е организиран зоопарк. Две години по-късно арх. Фр. Грюнангер добавя цветни оранжерии, а арх. Г. Фингов построява ограда от лети чугунени решетки и каменни стълбове в стил сецесион. Проектът на великолепния български архитект Н. Лазаров за изграждане на царски дворец в градината и доосмисляне на нейното пространство не е реализиран, поради избухването на Първата световна война.
През 1936 г. със средства на царското семейство арх. Л. Нейков и арх. Т. Горанов изграждат „царска детска градина“ с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт, с алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите. Две великолепни къщи (на Яблански и Сармаджиев – понастоящем сграда на турското посолство), увенчават осите на основните алеи на Княжеската градина.
Както се вижда всяко поколение внася в градината по нещо ново, ценно, европейско по смисъл. С много труд и фантазия е оформено уникално градско преддверие, „зелен” подиум, който снема Витошката панорама в центъра на София. Така Княжеската градина се превръща с годините в символ на градската модерност, на който Европа отговаря със симпатия!
Сривът в паметта и историята започва със съветската зенитна батарея, разположена в градината, откъдето с халосни залпове са отбелязвани победите на Червената армия. Разрушена е и оградата, за да се появи по-късно като ограда на резиденцията в Лозенец.
Когато е обявен конкурс за паметник спечелилият проект е за Арка на победата, изцяло в европейски стил и дух, но конкурсът е анулиран, за да се възложи изграждането на настоящия паметник. Подменено е и името на градината, която се отбелязва като Градина на паметника на съветската армия, а нейните входове и алейното разположение са изцяло подчинени на него. С огромните си плочници и размери ПСА е смачкал всичко наоколо и ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че днес в градината нищо не се случва, хората само преминават през нея, бързайки да излязат от тежката сянка на паметника, а животът кипи извън тази градина. Единствено децата-скейтъри напомнят за първите кънкьори-дипломати, повикани на помощ от все още дишащата и съпротивляваща се на паметника Княжеска градина!
В крайна сметка паметникът не само превзе и ограби градината, но раздели и обществото ни, а обществените пространства по замисъл събират и привличат хората, а не ги разделят и подчиняват.
В последно време в Княжеската градина се е настанила безвкусицата и търговията, представяни като градска култура. Кич и половина!
Дошло е време за окончателно премахване на ПСА и организиране на конкурс за модернизиране и развитие на Княжеската градина, в която няма място за паметника-натрапник и която може да се превърне в привлекателно пространство за София, с нов смисъл – европейската емблема на града, а и на неговите граждани!